Джейсън Стейтъм се връща при Гай Ричи
В този непрекъснато изменящ се, несигурен свят има най-малко едно нещо, което остава същото: мускулесто намръщено британско момче, готово да срита задниците на неприятните и да въздаде правдивост по своята мяра. Понякога ми се коства, че Джейсън Стейтъм всъщност познава метода на Станиславски и е влезнал в облик някъде към 2002 година, с цел да не излезе в никакъв случай от него.
Бивш национал по скокове във вода, Стейтъм е вероятно най-повтарящият се типаж в киното през днешния ден. Просто е необикновено по какъв начин от дебюта си при Гай Ричи в края на XX век не е напреднал и с милиметър: " Транспортер " (три серии), " Огън в кръвта ", " Смъртоносна конкуренция ", " Италианска спекулация ", " Непобедимите ", " Револвер ", няколко " Бързи и гневни " - sans changement. В " Човек на гнева " Стейтъм още веднъж сплотява сили с режисьора, който го направи звезда. Играе шофьор на инкасо автомобил, чието минало дебне зад тила му.
Въпреки разнообразните жанрови завои като " Шерлок Холмс " и " Аладин " на Disney Гай Ричи по този начин и не преодоля кариерното проклинание на краткотрайния си брак с Мадона. Знаковите му филми си останаха първите. В миналогодишния " Джентълмените " той опита да се върне към това, което умее най-добре, с което зарадва правилните си фенове, само че останалите видяха вторичността, идейната отпадналост и неналичието на самоирония. За разлика от него " Човек на гнева " не е построен в типичната гайричиевска традиция - екшън на стероиди, пропит с доста жаргонен диалект, брутално принуждение, черен комизъм и герои неудачници, гарниран с насечен монтаж и зарибяващ саундтрак.
Една от аргументите евентуално е, че Стейтъм не умее функциите с доста реплики: нормално е едносричен, по-сръчен в ръкопашния пердах или с оръжието, в сравнение с в разговора. Харизмата му на тухла четворка не е разцъфтяла с времето. Крайният резултат е по-скоро филм на Стейтъм, в сравнение с Ричи: извънредно стереотипен екшън с престъпен сюжет, сива цветова гама и никакви изненади. В поддържащите функции виждаме Джон Хартнет, Скот Истууд и Анди Гарсия, само че и те не могат да оказват помощ с нищо.
Бивш национал по скокове във вода, Стейтъм е вероятно най-повтарящият се типаж в киното през днешния ден. Просто е необикновено по какъв начин от дебюта си при Гай Ричи в края на XX век не е напреднал и с милиметър: " Транспортер " (три серии), " Огън в кръвта ", " Смъртоносна конкуренция ", " Италианска спекулация ", " Непобедимите ", " Револвер ", няколко " Бързи и гневни " - sans changement. В " Човек на гнева " Стейтъм още веднъж сплотява сили с режисьора, който го направи звезда. Играе шофьор на инкасо автомобил, чието минало дебне зад тила му.
Въпреки разнообразните жанрови завои като " Шерлок Холмс " и " Аладин " на Disney Гай Ричи по този начин и не преодоля кариерното проклинание на краткотрайния си брак с Мадона. Знаковите му филми си останаха първите. В миналогодишния " Джентълмените " той опита да се върне към това, което умее най-добре, с което зарадва правилните си фенове, само че останалите видяха вторичността, идейната отпадналост и неналичието на самоирония. За разлика от него " Човек на гнева " не е построен в типичната гайричиевска традиция - екшън на стероиди, пропит с доста жаргонен диалект, брутално принуждение, черен комизъм и герои неудачници, гарниран с насечен монтаж и зарибяващ саундтрак.
Една от аргументите евентуално е, че Стейтъм не умее функциите с доста реплики: нормално е едносричен, по-сръчен в ръкопашния пердах или с оръжието, в сравнение с в разговора. Харизмата му на тухла четворка не е разцъфтяла с времето. Крайният резултат е по-скоро филм на Стейтъм, в сравнение с Ричи: извънредно стереотипен екшън с престъпен сюжет, сива цветова гама и никакви изненади. В поддържащите функции виждаме Джон Хартнет, Скот Истууд и Анди Гарсия, само че и те не могат да оказват помощ с нищо.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ